За мен История на суши Японската кухня Продукти Видове суши Начин на поднасяне




Моята история
Nasko Sushi И аз, както всеки който е добър в своята област, си имам история.

През 2002-а година работих в една спедиторска фирма "ОРЕКСПОРТ", вече я няма. Там превозвахме всякакви работи. Аз работех в кухнята. Готвач де, не някой важен. Та една нощ никога няма да забравя как се събудих от ужасен грохот. Всичко беше във вода. Малко след това и кораба го нямаше. Бързо се разсъних. Помогна ми единствено това, че като малък порех водите на басейна в 27-мо училище в Люлин. Там съм се учил да плувам.

Когато започна да се разсъмва, видях няколко лодки недалеч от мен. Част от екипажа се бяха спасили. Качиха ме и не след дълго пред се появи суша. Пристигнахме на не много голям остров. 3 лодки с 9 човека. Това беше всичко. Почти всичко. Лодките бяха пълни с ориз. Още в шок от преживяното, започнахме да обикаляме острова. Не беше много голям, но поне намерихме вода. Минерален извор, но водата беше ужасно вряла. Трябваше да я сипваме в съдинки да изстине и да става за пиене. На другата сутрин започнахме да чувстваме зверски глад. Хванахме риба от океана. Изядохме я сурова. Нямаше с какво да си напалим огън. Така започнахме да се храним.

В групата имаше китаец. След около месец се сети, че неговите предци съхранявали рибата като я слагат върху суровия ориз. Пробвахме и стана, но трябваше да чакаме много време. После се сети, че слагали и сол. Направихме си солници да добиваме сол. Пак пробвахме, стана много по-хубаво. След известно време, в един от дългите следобеди, бяхме подхванали темата за рибата и ориза. Не че сме имали много други теми, но бяхме се мобилизирали да усъвършенстваме процеса и да го скъсим. Решихме да направим фина мрежа и да опитаме да сварим ориз в минералния извор. Получи се, смея да твърдя, добре. Някой възкликна "ей ама това си е суши"! Китаеца каза, че не било никакво суши без водорасли. Не ни беше необходимо много време да съберем водорасли. Сушихме ги по дърветата. Почнахме да навиваме ориз и риба в тях. Така ни стана даже още по-вкусно. Малко след това оттам мина един голям кораб и ни прибра. Може да се каже, че неволята ме е научила, но тя е най-добрият учител. В момента правя прилично суши, но от време навреме ми липсва стария начин.

Стига. Сега малко по-сериозно.

Да правя суши за мен е страхотно изживяване. Всяка хапка която правя искам да е съвършена. Разбира се, че не съм се учил да правя суши на самотен остров, но идеята ми харесва. Да се усъвършенстваш, да си задаваш въпроси, да обменяш информация, да събираш впечатления и после да ги прилагаш, и пак впечатления, това е най-добрият учител.
Powered by Mitkosoft Co.
Copyright 2019 © Nasko Sushi